Летописна книга на храм "Св.Св. Константин и Елена", с . Струмяни

Тематична поредица „Домовете на вярата в община Струмяни!"

Интерактивна карта на черквите на територията на община Струмяни използвана в поредицата  „Домовете на вярата в община Струмяни!"

Списък на храмове, параклиси и оброчища на територията на община Струмяни:

 

 

с. Велюшец – „Рождество Богородично”
Не е известно кога е започнало строителството й, но е завършена през 1858 година. Църквата е трикорабна псевдобазилика с притвор, външна галерия и камбанария. През 1878 година е опожарена от турски войници, но през 1881 година е възстановена, а през 1940 година й е правен основен ремонт. Богато декорираният интериор е издържан в местната късно-възрожденска традиция. Украсата е дело на Димитър Сирлещов , сина му Минчо и майстор Андон от художествената школа в Банско през 1910 година. Стенописите покриват част от южната фасада и вътрешните стени. Представени са 134 сцени, фигури и медальони. Освен традиционните евангелски сцени има и сцени с нравоучителен характер и възрожденски мироглед на ктиторите на църквата. Иконостасът е полихромиран, с плоска резба, в цокълния пояс са изобразени светци. Общото в иконостасната композиция са включени 2 икони от майстор Андон, икони от 1898 – 1910 година и апостолски икони от втората половина на XІX век, рисувани от неизвестен зограф. Църквата е обявена за паметник на културата.

 

 

с. Горна Крушица – „Свети Димитър”
Църквата е с размери 12 м дължина, 8 м широчина. Камбанарията и е от западната страна и се вдига високо над останалата и част. В строежа е използван и много мрамор като облицовка. Строителството на църквата е завършено през 1999г. Обзаведена е с всичко нужно за водене на служби, на иконостаса и други места стоят икони на светци и с мотиви от християнската религия. Забележително събитие за Горна Крушица е освещаването на църквата, което е на 26.10.1999 година, със служба водена от неврокопския митрополит Натанаил.

 

с. Горна Рибница – „Свети Атанас”
Строителството и започва през 1846 година, а е завършена на 29.VІІІ.1849г., по други данни през 1851г. Първият свещеник, служил в нея, е Димитър Икономов известен още като Рибнишкият поп. Освещаването на църквата вероятно е станало през 1860г., когато в селото се създава нов тип училище – обществена килия. Църквата е вкопана в земята и представлява трикорабна едноабсидна базилика, с открита галерия от север и запад. Таваните са дървени, с множество декоративни елементи, а на централния таван е изобразен Христос Вседържител.Цялостната украса е изпълнена по начин, който е традиционен за втората половина на XІX век. Вътрешното пространство е разчленено от колони, по които стои декоративна живопис. Иконостасът е рисуван, преобладаващите мотиви са растителни. Таблите на цокълните пана са изрисувани със сцени от Шестоднева. Повечето от иконите са рисувани през 1850 – 1860г. от зографа Атанас от Мелнишката художествена школа, който е работил със зографи от школата в Дебър.

 

с. Добри Лаки – „Света Троица”
Строителството й започва през 1904 година и е завършено след войните 1912 – 1913 година. Строена е от майстори от Берово. Църквата представлява трикорабна базилика с размери 18м на 10м и височина 9м. Зидана е с камъни и кал, стените й са измазани с хоросан. Разполага с голям трем, който обикаля двора в полукръг. Таванът е дъсчен. Има два входа. Подът е послан с дялан камък. Камбанарията е висока 8м и стои отделно. Камбаната тежи 150кг и е отлята на място. Църквата разполага с икони, рисувани от иконописци от манастира в Берово. Намира се в центъра на селото и е обявена за паметник на културата.

 

с. Кърпелево - „Свето Успение Богородично”
Има сведения, че църквата е завършена през 1835 година от строители – майстори от Берово. Църквата е трикорабна псевдобазилика, с голяма галерия от север. Повече от 4 м е вкопана в земята в западната и част. Иконостасът е рисуван, частично доукрасен с резба по венчилката и царските двери. Иконите са към 30 и са изписани от зографа Николай Яков от школата в Мелник. Има женско отделение. Трите дървени тавана са апликирани с розети-слънца. С декоративна резба са украсени и архиерейския трон, амвонът и целувателният иконостас.

 

с. Палат – „Свети Димитър”
В село Палат църквата се казва „Свети Димитър”. Строена е през 1857 г. тя е еднокорабна базилика, с размери 20 м широчина и 30 м дължина. Разполага с голям трем, който е могъл да побира до 500 души. Камбанарията й е изградена през 1860 година. Тя е отделена от църквата и представлява кула, висока над 10м. Камбаната е отлята в Самоков от бакър, събран от местното население и тежи над 100кг. Във вътрешността интерес представляват иконостасът и стенописите с библейски сцени и икони, сътворени още по времето на робството. С вида си от началото на XXІ век църквата е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика, разполагаща с широк навес от запад и юг. В стенописите й има вариант на „Страшният съд” на западната фасада. Стенописите са от 1909 г. и са дело на иконописците Димитър Сирлещов, Михалко, Костадин Марунчев и Георги от школата в Банско. Иконостасът е с плитка резба. Църквата притежава култови икони и от XVІІІ век. Голяма ценност представляват сребърен потир и сребърен дискос. Църквата е опожарявана два пъти- през Кресненско-Разложкото въстание 1878 година и през 1913 година от гръцки войници. Възстановена е през 1919 година, когато Палат е общински център на селата Вълково, Драката и Микрево. (Църквата е паметник на културата.)

 

с. Цапарево – „Свети Великомъченик Димитър”
Издигната е в централната част на селото през 1847 г. Представлява трикорабна псевдобазилика, със слабо изявена отвън абсида. Тя е дълга 14 м. и широка 12 м. с открит притвор е откъм юг и запад. Вътрешното обзавеждане се състои от много стари икони. С голяма стойност са трите дъсчени апликирани тавана, трите слънца на северния кораб и иконата „Христос Вседържител” в централния кораб. В църквата има още две сцени в абсидната ниша, няколко ковани свещника, сребърен потир, икони на иконостаса, които са 35 и повечето от тях са рисувани през 1894 година, а 6 от тях са от XVІІ век. Камбанарията представлява отделна сграда. Църквата е полувкопана, отвсякъде е оградена от църковен трем, с пейки за сядане, над които са поставени надписи върху каменни плочки с имената на тези, които имат право да ги заемат по време на църковни тържества. В тази църква е осветено знамето на въстаниците през 1902 година, наречено Горемско. (Заради архитектурните и историческите стойности църквата в новия си вид е обявена за паметник на културата.)