Струмяни като селище възниква след освобождението през 1912 година. Първите заселници вдигат своите къщи в близост до Беличкият хан. Това били люде от Ощава, Влахи, Врабча, Цапарево и други селища. Първите заселници били Томан Мицов, Иван Павлов, Георги Тасев.
Първото име на селището е Долна Белица. Така е наречено, за да се различава от населеното вече с християни село Белица. До 1931 година Долна Белица е населена местност към Белица. През 1934 година е признато за гарово селище и приема името Гара Огражден, по името на планина Огражден. От 24.11.1970 година по предложение на тогавашния Окръжен народен съвет-Благоевград и с Указ на Държавния съвет под номер 1840 се обединява със съседното село Микрево и приема името Струмяни, чийто корени се откриват в живялото някога из този край славянско племе струмци. Съвместното съществуване между двете села продължава до 1991 година.
Струмяни се намира на около 200 м надморска височина. Климатът е от типа преходносредиземноморски, а почвите са алувиални, делувиални и алувиално-делувиални.
През 1934 година в селото живеят 271 души, 2001 – 1025, а през 2016 – 908 души. В селищния живот свое място имат читалище „Будител”, пощенска станция, ПК „Огражден”. Промишленият му облик определят множество фирми, заети с обработка на мрамор. През 1992 година започва строежът на храм „Св.Св. Константин и Елена”, осветен през октомври 2003 г. от Неврокопски митрополит Натанаил.