Село Микрево е разположено в равнината на 203 м. надморска височина по десния бряг на Струма и заема двата бряга на р.Микревска, източно от последните склонове на Малешевска планина. Река Микревска разделя селото на две махали – Горна махала и Долна махала. Не е ясно, откога се датират първите заселвания в селото, но е известно, че селище е имало още през XVII век, което се потвърждава от турски данъчни регистри от 1650 и 1660 година, сочещи го с име Микрево. Смята се, че името на селото произлиза от гръцката дума „микрос”, означаваща малко.
По време на османското робство живеещите тук са преживявали с работа като чифлигари, работещи в чифлиците на Есад бей от Илинденци, където имал чифлик и Сюлейман ага от Микрево.
Микрево се освобождава от османско робство в дните от 20 до 27 октомври 1912 година. През 1920 година има 116 жители, повечето от които са преселници от Решково. Тъй като мястото на селището има добро географско и кръстопътно разположение (на север към Каменица, на юг към Драката, на изток към Струмяни и на запад към Цапарево и билото на Малешевска планина) започват интензивни заселвания от жители на Палат, Горна Рибница, Гореме, Велюшец. През 1926 година жителите му нарастват на 459, 2003 – 2300 души, а през 2015 година са 2347 жители.
Забележителни години в летописа на Микрево са 1923 – открива се училище „Отец Паисий”, 1929 – учредява се кооперация „Пробуда”, 1936 – основава се читалище „Братя Миладинови”, 1956 – земята се кооперира в ТКЗС. Микрево се определя като купно селище, има кадастрален, застроителен, регулационен и нивелационен план. Жилищният фонд е нов, всички къщи са електрифицирани, водоснабдени, а част от улиците са с тротоари и твърда асфалтова настилка. Пощенска станция, здравна служба, детска градина допълват обществения му облик. В по-ново време тук са открити шивашки и други цехове, кафенета и други заведения, централният площад се огражда от внушителните сгради на читалището и ПК „Огражден”.
Историческият летопис на Микрево е изпълнен с още много календарни събития. За тяхното издирване се е погрижил краеведът Александър Трендафилов. От неговото изследване се узнава, че през 1909-1910 година от Мито Тодоров тук е построен хан, в който са нощували пътници за Петрич, Струмица и Горна Джумая, през 1924 година се строи църквата, от 1925 година бележи началото си здравното обслужване. През 1935 година е откриването на пощенска станция, помещавала се най-напред в къщата на Ангел Бараков, чийто пръв началник е Костадин Тупаров от с.Ракитово. През 1937 година се започва каптиране на част от реката и се построява водопровод – дотогава всички хора се снабдяват с вода от кладенци или от реката. През периода 1919-1923 година се откриват хлебопекарница от Андон Вангелов, бозаджийница от Илия Висков, маслобойна от воденица – караджейка от Андон Донев, който е имал и дараци за памук и вълна. Пак през този период в селото работят двама шивачи. От 1935 до 1944 година се откриват 9 кръчми, от 1935 година селото има обущарница, открита от Цвятко Златинов, от 1939 година – тенекеджийница от Георги Алиев. Микрево то първата половина на XX век, а в голяма степен и през втората му половина, е вече минало. Селото влиза в XXI век с множество търговски обекти, с уютни кафенета, с училище, прераснало в гимназия, с телефонизация, телевизия и интернет.
Климатът се характеризира като преходносредиземноморски, а почвите са алувиални, делувални и алувални-делувални. Поминъкът на селото е главно земеделие. Най-много се отглеждал тютюнът, зеленчуците, лозя, праскови, а също така памук, сусам, мак.

Административен адрес на кметство Микрево: с. Микрево 2826, ул. Феникс № 1, тел: 07434-3151
Кмет на кметство Микрево – Венцислав Янев, тел. 0878428158