Официален интернет сайт
Селото е разположено в източните склонове на Малешевска планина, на 987 м. надморска височина. Още през XVIII век селото е възникнало като селище на колибари – животновъди. Първи заселници в селото са били братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко, а след тях от род Панковци от Горноджумайско и род Конарци от Струмишко. Васил Миков открива името на селото от наличието на много ридове край него. Горна Рибница се свързва и с името на рибния буквар на д-р Петър Берон, екземпляр от който бил донесен в селото и имало изобразена риба. Думата „горна” се добавя към името на селото, за да се различава от повтарящото се име на село Рибница, Петричко.
През 1878 година отбелязва участие в Кресненско-Разложкото въстание с чета, организирана от Димитър Икономов. От 1897 година по негова инициатива е учреден комитет на ВМОРО.
През 1878 година отбелязва участие в Кресненско-Разложкото въстание с чета, организирана от Димитър Икономов. От 1897 година по негова инициатива е учреден комитет на ВМОРО.
Сред годините, които са паметни са 1827 с откриване на килийно училище, 1846-1849 построява се църквата „Св. Атанас”(обявена за паметник на културата).
В края на XIX век в селото живеят 450 души, 2001 - 12, а през 2015 – 4 души.
Климатът е преходносредиземноморски, но с ясно изразено планинско влияние. Главният поминък на населението е земеделие и животновъдство. Къщите са от типа огражденско-малешевска къща, а основният строителен материал е бил кирпич, камък и кал.
В края на XIX век в селото живеят 450 души, 2001 - 12, а през 2015 – 4 души.
Климатът е преходносредиземноморски, но с ясно изразено планинско влияние. Главният поминък на населението е земеделие и животновъдство. Къщите са от типа огражденско-малешевска къща, а основният строителен материал е бил кирпич, камък и кал.
Кметски наместник – Димитър Вълков, тел.0879230040