Горският фонд в община Струмяни се стопанисва от Горско стопанство “Струмяни”, 07434/3119,2085. На север ГС “Цапарево” граничи ГС “Кресна”, на юг с ГС “Сандански”, на запад с Македония, а на изток с ГС “Банско”, като включва и част от НП “Пирин”, на югозапад с ГС “Първомай”.

Територията на ГС “Цапарево” е разположена изцяло по източните склонове на  Малешевска планина – от централното и било до подножието и – леглото на р. Струма. Източните склонове на Малешевската планина са силно нагънати и пресечени от множество дълбоко врязани реки, долове и суходолия. Преобладава терен с височина от 200 до 600 метра, т.е. ниско планински терен, който заема 4,3 % от дърво производителната площ.

Наклона на терена е общо взето, значителен. Твърде малко са равните и полегати места (до 10⁰ С) – едва 1,1% от дърво производителната площ. Наклонените места 11⁰ С - 20⁰ С, заемат 11,3 %. Цялата останала площ, т.е. 87,6% е с наклон над 20%. Преобладаващи са канелено – горските почви.

Ерозията на почвите на територията на ГС ”Цапарево” е повсеместно явление. Запазени от ерозия почви се срещат съвсем рядко. Най - силно ерозирани са оголените терени и клоносечните ридини, но измиване и обедняване на почвата се наблюдава и във всички насаждения, даже и във буковите насаждения от високите части на планините, които са и сравнително по – слабо засегнати от паша и неправилна сеч.

            Стръмните и обезлесени терени, песъчливите почви, засушливия климат, интензивното тютюнопроизводство и животновъдство, особено в миналото са благоприятствали и благоприятстват развитието на ерозионните процеси и в Пиринската част на територията. Изнасянето на почвите, засипването на земеделските почви и затлачването на напоителните системи причиняват ежегодно на селското стопанство големи загуби.

            Площната ерозия  се проявява в най – силна степен на голите и слабо облесени склонове земи. Разкъсаната често почти липсваща растителна покривка дава път на изветрителните процеси на основната скала и възможност на дъждовните води да изнасят посредством повърхностния транспорт огромни количества почвена маса и то от хумусно а кумулативния хоризонт на почвата.

Линейната ерозия се проявява главно във вдълбаване и оширяване на хидрографската мрежа. Най – интензивното развитие  на линейната ерозия е свързано с района на плиоценските наслаги около селата Илинденци и Струмяни.

Необходимо е борбата с ерозията да е предимно чрез лесо-културни мероприятия и по – малко чрез технико – укрепителни мероприятия и да продължава и за напред до пълното и ликвидиране.

Територията на ГС “Цапарево” попада в 2 лесо-растителни зони:

І. Дъбова зона;

ІІ. Буково – иглолистна зона.

Според надморската височина и  климатичните  особености, могат а се обособят 5 лесо-растителни района (под зони).

-         Преходен средиземноморски район -  /100 – 400 м.н.в./

-         Ниско планински район - /400-700 м.н.в./

-         Преход между І и ІІ зона - /700 – 1100 м.н.в./

-         Под зона ІІа - /1100 – 1400 м.н.в./

-         Под зона ІІб- /1400 – 1630 м.н.в./

Към преходно – средиземноморския район спада най – ниската част на територията, ивицата земя край река Струма, на която се намират тополовите култури на стопанството и дъбови гори. Нископланинския район обхваща дъбовите гори, смесените широколистни гори, изкуствено създадените гори (иглолистни и широколистни култури). Тук се намират и по - голяма част от горите със специално предназначение – защитните гори на окоренените терени. Преходът между ІІ и І зона се характеризира с букови гори, значително по запазени от дъбовите гори на нископланинския район. Но и сред тях се намират девастирали и клоносечни насаждения, част от които са вече превърнати в иглолистни и широколитни култури.

Към подзона ІІа спадат буковите гори в добро състояние и естествените бял борови гори – чисти и с примес от бук.

Подзона ІІб обхваща най – високата част на територията – билото на Малешевска планина и най – горната част на склоновете под билото, където се намират най – запазените букови гори.

Естествената растителност на територията на стопанството в миналото е била твърде разнообразна, но по късно с развитие на животновъдството и разширение на работните земи и върху стръмни терени, с въвеждане на често повтарящи се голи сечи, клоносечене и главосечене, започва процес на деградиране и опорояване на терена, девастиране на горите и промяна на състава им.Намалили са се иглолистните и буковите насаждения, почти изчезват зимния дъб, ясенът, липата, габърът, а се разширява участието на косматия дъб и келявия габър.

Тревната растителност е представена с типичните за дъбовите и буковите гори видове и с множество рудерални растения, настанили се след намесата на човека.

В дъбовите насаждения преобладават житните треви, орлова папрат, ягоди млечни, подъбиче, жълт кантарион и рудералите: живовляк, коприва и други. В буковите насаждения се срещат власатката, светликата, лазаркинята, копитникът, зъбарката, мъжката папрат, медуницата и други, а също някой от рудералните: коприва и други.

Разпространението на растителната покривка в Пиринската част от територията е обусловено от физико- географските условия и от стопанската дейност на човека. Обработването на земеделските култури е достигнало до 1400 – 1500 м.н.в. въпреки значителните наклони на терена, което в последствие е довело и до появата на ерозия. То е свързано и с унищожаване на горската растителност на значителни площи.

Разкриването на значителни залежи от мрамор доведе до усилено изземване на почвената покривка и изсичане на дървесната растителност. Към кариерите бяха прекарани гъсти мрежи от пътища, които спомагат за увеличаване на ерозионните процеси на един значителен район от Синанишкия участък на горското стопанство. Въпреки това се срещат чести букови и смесени от бук, ела, смърч, бял бор, черен бор и други типове гора. Месторастенията са предимно свежи до сухи, средно богати.

В смърчово – муровата зона дървесния състав е представен от бяло мурови, бяло борови, смърчови и смесени от същите видове насаждения.