По времето на Средновековието в землището на Игралище имало колибарски поселения. Това са били малки махали от по 4-5 къщи. В по-ново време започнала да се създава Дончова махала, разположена край няколко изворчета и тя постепенно се превръща в център на новото селище, което получило името Игралище, име, идващо от някогашните игри и веселия. В турски документи от 1611-1617, 1650 и 1660 година името на селото се отбелязва като Гралища и Игралища. Игралищенски рид е един от най-дългите в Малешевска планина. Селото се намира на 757 м. надморска височина. През XIX век населението е 780 души, 2001 – 387, а през 2015 година са 298 души.
През 1878 година селото е опожарено поради участие в Кресненско – Разложкото въстание и тогава част от жителите бягат в Горна Джумая.
През 1882 година е построена църквата „Успение Богородично”, която е обявена за паметник на културата. През 1901 се основава комитет на ВМОРО, 1924 – учредява се кооперация „Съзнание”, 1928 – открива се читалище „Димитър Благоев”, 1952 – електрификация, 1982 – построен е здравен дом.
Поминъкът на населението са били животновъдство и земеделие, както и дърводобив.