Гръцка жаба /Rana graeca/ – балкански ендемит, защитен с приложение IIІ на „Бернската конвенция”. В повечето случаи се храни на сушата, като основната й храна са насекоми, но поглъща и охлюви и др. Гръцката жаба, особено мъжките през брачния период, има черно-сива гуша, надлъжно прорязана от тънка светла ивица.

Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/ – защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”, включена е в „Червения лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата (IUSN,1996) като вид от категорията „вид с нисък риск - близъка до застрашеност”. Дневен вид, основната част от храната си (водни насекоми, ракообразни, мекотели, жаби и ларвите им и др.) лови под водата. През топлите месеци снася един или два пъти по 4-10 яйца с варовикова черупка, които заравя в дупки, изкопани от нея със задните крака. Малките се излюпват след 65-100 дни и често отсават в «гнездото» до следващата пролет, когато се появяват на повърхността.

Каспийска блатна костенурка /Muremys caspica/ – включена в „Червената книга на България” в категорията „защитен вид”, защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”. Зимува под водата. В първата половина на юни снася няколко яйца, дълги около 44 мм, малките се излюпват след 3 месеца.

В района се срещат и двата вида сухоземни костенурки:
В миналото широко разпространени на територията на България, днес двата вида сухоземни костенурки, шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni) са световно застрашени видове, вписани в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN - 2004). Днес тези видове са приоритет за опазване от редица международни конвенции: Конвенция за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция); Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна ( CITES) ; Директива 92/43 на ЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Шипоопашата сухоземна костенурка /Testudo hermanni/ - защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”, включена е в „Червения лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата (IUSN,1996) като вид „с нисък риск, близък до застрашеност”. Разпространена е от морското равнище до 1300 м. н. в. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета. Както предходния вид и този е дневно активен, хранителния спектър не се различава от този на предходния вид. През летните месеци юни, юли снася на два или три пъти по 2-8 почти кълбовидни яйца с варовикова черупка, които заравя на препечени места, малките се излюпват след 70 до 100 дни. Установено е, че много често те излизат на повърхността едва на следващата пролет (зимуват в мястото, където са се излюпили). Продължителността на живот на този вид е около 110-120 год.

Шипобедрена сухоземна костенурка /Testudo graeca/ - защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”, включена е в „Червения лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата (IUSN,1996), включена като „застрашен вид”. Този вид е по тясно свързан с гората за разлика от шипобедрената сухоземна костенурка. Среща се от морското равнище до около 1400 1450 м.н.в. Изцяло дневен вид, храни се предимно с растителна храна (тревисти растения), окапали плодове, също така яде и мекотели и други безгръбначни животни. Снася на 2 или 3 пъти по 2 до 5 яйца бели твърде продълговати яйца, които заравя в трапчинки на земята, на сухи припечени места. Малките се излюпват след 100 до 120 дни. Зимува в рохкавата почва на сухи склонове почти винаги с южно изложение, в които изкопава наклонени надолу дупки с дълбочина от 30 до 90 см.

Македонски гущер /Podarcis erhardii/ - защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”. Изцяло дневен вид, храни се с дребни членостоноги, предимно насекоми. Снася яйца в началото на юни (от 2 до 4 ), малки по окраска почти не се различават от възрастните. Активен от от февруари до ноември (ако времето през тези месеци е слънчево и топло).
Змия-червеница /Typhlops vermicularis/ - включена в „Червената книга на България” като „рядък вид”. Хрени се с какавиди на мравки, много рядко със самите мравки. Има изцяло подземен начин на живот. Не хапе и не е отровна. Достига до около 34 см дължина.

Пясъчна (Турска) боа /Eryx jaculus/ - включена в „Червената книга на България” като застрашен вид и в приложение IIІ на „Бернската конвенция”. Храни се главно с гризачи, гущери, насекоми, като задушава плячката си с мълниеносно навиване около нея. Дължината й достига 70-75 см.

Смок-стрелец (Синурник) /Coluber caspius/ - защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”. Отлично се катери по дървета и храсти, изцяло дневен вид. Храни се с мишевидни гризачи, лалугери, гущери, други змии, дребни птици и яйцата им. На дължина достига 200 см. Не е отровен, но яростно хапе и заплашва неприятеля си.

Стрелушка (Тънък стрелец, синьо-петнист смок), /Coluber najadum/ - защитена е с приложение II на „Бернската конвенция”. Обитава предимно стръмни, припечни скалисти и каменисти места, обрасли с редки храсти. Много бърза и предпазлива змия, не е отровна.

Смок-мишкар /Elaphe longissima/ - включен в европейската „Червената книга” и в „Червената книга на България”. Леопардов смок /Elaphe situla/ - включен в европейската „Червената книга” и в „Червената книга на България”, защитен е и с приложение II на „Бернската конвенция”.
Ивичест смок (кощерица), /Elaphe quatuorlineata/ - включена в „Червената книга на България” като „застрашен вид”, защитен е и с приложение II на „Бернската конвенция”.

Вдлъбнатачел смок /Malpolon monspessulanus/ - защитен е и с приложение II на „Бернската конвенция”. Има отровни зъби, но ухапването му е безопасно за човека, защото те са разположени дълбоко назад в устата, на задния край на горната челюст. Снася 5-20 яйца с размери 30.45 мм. Дължината му е около 200 см.

Котешка змия /Telescopus fallax/ - включена в „Червената книга на България” категорията „рядък вид”, защитен е и с приложение II на „Бернската конвенция”. Въпреки привидната си бавност, отлично се катери по храсти, отвесни скали и стени. На дължина достига около 1 м. Пепелянка /Vipera ammodytes/ включен в Закона за биологичното разнообразие., Бернската конвенция. Достига дължина до 80-85 cm, На цвят е бежово- до светлокафява с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Главата е с триъгълна форма. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък ("рогче"), по което много лесно се разпознава. Опашката е много къса и завършва рязко. Пепелянката е топлолюбива змия - среща се до 800-1000 m надморска височина по открити, каменисти, припечни места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Храни се главно с гризачи и гущери. Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща - ражда средно от 4 до 8 малки. Женската "ражда" малките през юли-август. Те пробиват яйчната обвивка и заживяват самостоятелно. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Тя е надарена с инфрачервен детектор. Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне). При приближаване на неприятеля, набръчква предната част на тялото си и се изхвърля, като пружина, за да ухапе, след което бързо се скрива.

През територията на община Стумяни минава един от най-големите миграционни пътища „Via Aristotelis” (по долината на река Струма). По време на миграция могат да бъдат наблюдавани световно застрашени видове, като червеногуша гъска (Branta ruficollis), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), малък корморан (Halietor pygmeus) и др.